Теодора Бонева, Пловдив

Приказка за истинската същност на думичката "толерантност"
Един хубав ден слънцето още грееше и аз се разхождах и видях една пеперуда. Тя беше тъжна. Аз я попитах какво и има. Тя каза, че майка и вчера имала рожден ден, но тя забравила и нищо не и подарила.Аз и казах, че ще и помогна. В близкия парк имаше поляна и аз и пеперудата набрахме пъстър букет.Тя много се зарадва и с усмивка си тръгна. Беше много весела.

Аз продължих моята разходка. Стигнах голяма кръгла сграда.

- Това не е сграда, а е училище-каза някакъв дух.

Замълчах си и се качих по етажите на училището. В някаква стая се чуваше,че някой вика. Влязох в стаята. Там имаше много балони-жълти, сини и червени. Всички говореха високо. На мен ми хареса синьото балонче. В голямото междучасие се запознахме.

- Аз се казвам Усмивчица- каза балона.

- А аз Теди-кимнах с глава.

Оказа се, че съм попаднала в училището на балоните. Попитах синия балон защо е тревожен. А Усмивчица ми каза, че щели да имат изпит по летете и затова се притеснява.

Прегърнах балона и го погалих и Усмивчица се засмя с най-синята усмивка, която може да има на земята. Аз бях щастлива, че сега вече ще издържи изпита си по летене.

Продължих по нататък. Изведнъж заваля дъжд от малки червени калинки. Беше прекрасно, но една от калинките си бе счупила крачето и не можеше да се изкачи по клончето на близкото дърво, за да излети отново с другите. Аз и помогнах, като я подслоних под едно листо. Тя бе много благодарна,2 кимна с глава и ми каза:

- Благодаря ти фейо, на добротата!

Чак тогава се погледнах. Бях се превърнала в истинска фея. На главата си имах островърха шапка. В ръцете си държах светеща пръчица. Исках чудният път по който бях тръгнала, да не свършва никога. Да помагам на природата, птиците и животните. Колко е хубав света, когато помагаш на другите! В това е смисъла!