Ангелина Ангелова, Пловдив

Толерантност... Как всеки човек определя сам за себе си тази дума? Какво очаква от нея? Какво търси в значението и? Какво прави, за да я направи част от себе си?
В живота си хората изминават дълъг и тежък път, път по който срешат съдбата си, каквато и да е тя, получават такива житейски уроци, каквито Господ е предопределил за тях. И те като хора са длъжни да вървят този път, макар и страдайки по него.
Толерантността е качество, което ни прави повече хора, което облекчава нашия и пътя на много други хора по магистралата Живот. Първичната толерантност е тази, която имаме към себе си, това което знаем, че не бихме си причинили, тези неща, които биха ни наранили, обидили, накърнили, разочаровали, дори разплакали. Това е една висша сила, която понякога липсва на хората...и тази липса ги превръща в малки създания, незнаещи болката, носещи със себе си.
Когато човек се научи да бъде толерантен към себе си,той става толерантен и към другите, никога не би причинил на другиго, онова което не би сторил на самия себе си, ако наистина притежава тази толерантност, към която всички се стремим. В тази среда можем да намесим и уважението, което не прикрито показва пристрастия към толерантността.Човек уважаващ себе си, задължително притежава толерантност. Но това качество ни забранява толкова много...Толкова много, че понякога се питаме, има ли смисъл?! Това да си коректен и толерантен към своето вътрешно и външно АЗ, изисква отговорност и идейност. Отговорност, която да носиш към действията и постъпките си, отговорност да имаш смелостта да признаеш грешките си, отговорност да бъдеш себе си в този живот...Идейност?! Идейност да проявиш толерантността си, да покажеш какъв си отвътре и да обикнеш, идейност на изказа и идейност за това, как да използваш свободата си.
Хората са алчни към този си стремеж за съвършенство, крадат от себе си и подаряват на другите, за да изглеждат истински, но това е само поза. Мисълта за съвършенство губи смисъла си без толерантност. Това е частта от съвършенния пъзел, която го прави неразрушим. Когато хората знаят, че си толерантен към себе си и тях и те ще се стремят да бъдат такива към теб, а когато живота и хората около теб ти предлагат толерантност, тогава Боговете са на твоя страна...
Тази сутрин ще се събудя и ще бъда Толерантност.
Направих го, тава съм Аз-Толерантност.
Излизам навън, но преди това се отбивам до стаята на мама, за да и кажа къде отивам и кога ще се върна, не искам тя да се тревожи. Слизам по стълбите, но виждам милата бабичка как се катери едвам, едвам по неприятните стъпъла...Малко бързам, но все пак и помагам да се качи, като и пожелавам приятен ден-тя е щастлива. Излизам пред входа, звъни ми приятелка и ме моли да и услужа с дреха-връщам се, взимам я и отново тръгвам. Закъсняавам малко за среща, но все пак пристигам-‘Извинявам се, няма да се повтори!”. Тръгваме на разходка, срещаме просяк, който вчера видях пиян?! Неприятно, спира ни...(тук толерантност ли съм или наивница???)-ще бъда толерантност и:”Съжалявам,нямам.”- Не излъхах, не обидих, не знам защо проси...
Днес съм толерантност, ще изслушвам, ще помагам, с каквото мога, ще издържа на обидите, ще повярвам на лъжите, ще бъда толерантност.
Изморих се, сега се прибирам, нека бъда такава и към себе си...ще си полегна с мисълта, че днес не съм била достатъчна на себе си, но утре може би...